Направо към съдържанието

Педубаст I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Педубаст I
Фараон на Древен Египет
Торс от бронзова статуя на Педубаст I (Музей Калуст Гулбенкян, Лисабон)
Роден
Починал
793 г. пр.н.е.
Семейство
РодДвадесет и трета династия на Древен Египет
ДецаИупут I
Педубаст I в Общомедия

Педубаст I (Usermaatre Setepenamun Padibastet) е фараон от либийската Двадесет и трета династия на Древен Египет, управлявал в Горен Египет през Трети преходен период на Древен Египет. Среща се също като Петубастис или Педибастет – в превод дарен от Бастет,[1] богинята-котка, почитана в Бубастис.

Педубаст I е съперник на Такелот II и синът му Осоркон III за контрола над Тива и Горен Египет. Между двете династични фракции се водила продължителна междуособна борба. Управлението на Педубаст I се отнася към ок. 829 – 804 г. пр.н.е. или 818 – 793 г. пр.н.е.

Манетон отбелязва Педубаст (Petubatês, Petubastis) като първи владетел на 23-та династия,[2] но редица съвременни египтолози смятат Такелот II за фактическия основател на линията.[3] Според различни преписи на Манетон, Педубаст е управлявал 40 или 25 години,[2] като второто се приема от учените за по-достоверно. Педубаст I е засвидетелстван като фараон в Тива, западния оазис Дахла и други места в Горен и Среден Египет.

Произход и управление

[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на Педубаст I не е известен, но се допуска негова предполагаема роднинска връзка с либийската 22-ра династия. Макар че липсват достатъчно сигурни доказателства, е възможно бащата на Педубаст I да е бил Харсиесе (A), синът на Шешонк II, обявил се за независим владетел в Горен Египет по времето на Такелот I.[4]

Педубаст I вдига бунт и обявява своята независимост в Тива през 11-а година от възкачването на Такелот II (съответно 8-а година на Шешонк III в Долен Египет), както е отбелязано в Хрониката на принц Осоркон. Педубаст е съюзник с тиванския върховен жрец Харсиесе (B) против Такелот II. Още в същата година синът на Такелот II – принц Осоркон (B), прогонва от Тива Педубаст и Харсиесе и наказва техните привърженици. Осоркон става върховен жрец на Амон в Тива под върховенството на баща му, но през 15-а година на Такелот II, Педубаст I и Харсиесе (B) възвръщат контрола там, съдейки по надписите на нилометъра в Карнак, където фигурират 5-а, 7-а и 8-а година на Педубаст.[5][6]

Педубаст I е признат за законен владетел от Шешонк III, фараонът в Долен Египет. Причините за това са неизвестни, навярно е бил сключен негласен съюз, макар Шешонк III официално не подкрепя и не воюва с нито една от страните в конфликта. През 24-та и 25-а година на Такелот II, неговият син Осоркон отново е засвидетелстван като върховен жрец в Тива вместо Харсиесе.

Последната известна година на Такелот II е 25-а, на която съответства 22-ра на Шешонк III и 15-а година на Педубаст I, когато той признава равенството на още един фараон в Тива – Иупут I, неизвестно дали родственик на Педубаст I, или приемник на Такелот II. На втората година от възкачването му Иупут I фигурира като съвместен владетел в Тива, заедно с Педубаст I, през неговата 16-а година.[6] Възможно е тогава да е било сключено временно примирие между воюващите фракции.[5]

Принц Осоркон (B) още веднъж губи властта в Тива през 18-а година на Педубаст I, който фигурира като фараон заедно с Харсиесе (B) като върховен жрец на Амон. Това продължава до 21-ва година на Педубаст I, когато Осоркон (B) отново е върховен жрец, но само за около две години. Педубаст I отново владее Тива през неговата 23-та и последна известна година, заедно с Такелот (E) като нов върховен жрец.[5][6]

Наследник на Педубаст I е Шешонк VI, който управлява около шест години, преди да бъде победен и прогонен от Осоркон (B), бъдещият Осоркон III.[7]

  1. Ronald J. Leprohon: The Great Name: Ancient Egyptian Royal Titulary, Society of Biblical Literature (Atlanta 2013), p. 153
  2. а б Manetho, Aegyptiaca (Book III), LacusCurtius
  3. David Aston: Takeloth II – A King of the „Theban Twenty-Third Dynasty?“, Journal of Egyptian Archaeology 75 (1989), p.150
  4. Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p. 215; p. 223; p. 226
  5. а б в Karl Jansen-Winkeln: The Chronology of the Third Intermediate Period: Dyns 22 – 24., In: Ancient Egyptian Chronology (Handbook of Oriental studies: Section One, The Near and Middle East; Volume 83). Brill, Leiden/Boston 2006, pp. 248 – 252
  6. а б в Robert Kriech Ritner: The Libyan Anarchy: Inscriptions from Egypt's Third Intermediate Period, Society of Biblical Literature (2009), p. 37 – 38
  7. Mushett Cole, Edward James (2017): Decline in ancient Egypt? A reassessment of the late new kingdom and third intermediate period, p. 86 – 88 (Ph.D. thesis, University of Birmingham)